Коя съм аз и как стигнах до родовата терапия

Личният път зад професионалния ми избор — достатъчно открито, за да се срещнем истински, и достатъчно премерено, за да запазя границите на хората и събитията, които са част от него.

Йоана Захариева · 6 минути четене · Статия и видео

Аз съм Йоана Захариева — родов терапевт от школата на Аида Марковска и майка на две деца.

Към тази работа не стигнах само от професионално любопитство. Началото беше лично. В първите месеци на първото ми майчинство преминах през период, в който личната, семейната и финансовата ми сигурност се разпаднаха почти едновременно.

Пътят ми не започна с готов отговор

Не искам да превръщам този период в подробна публична биография. Важното за мен е друго: тогава не знаех как ще подредя живота си, но знаех, че трябва да започна отнякъде.

Не се справих сама и не бих искала да създавам такава представа. Потърсих помощ. Работих с родов терапевт, работих и с психолог. Промяната не дойде като едно внезапно прозрение, а стъпка по стъпка — с решения, отговорност и време.

За мен търсенето на помощ не е слабост. То е моментът, в който човек решава, че повече не иска да остава сам в хаоса.

Да се върна към семейството, без да го идеализирам

Родовата работа ми помогна да се върна към семейството си по нов начин — да се обаждам по-често, да планирам срещите ни, да се интересувам как са близките и да усетя по-ясно къде принадлежа.

Това връщане не означава да виждам само хубавото. Означава да приема, че във всеки човек има сила и слабост, направени избори и пропуснати възможности, обич и грешки. Близостта не идва от съвършенството. Тя става възможна, когато видим другия по-цялостно.

Да видя живота през времето, в което е бил живян

Постепенно започнах да разбирам изборите, действията и бездействията на близките и роднините си не само през представите на днешния ден, а и през времето, в което са живели — с неговите ограничения, войни, загуби, правила и премълчавания.

Контекстът не отменя отговорността и не оправдава всичко. Но ни помага да разберем повече и да съдим по-малко. Понякога именно тогава човек започва да различава кое принадлежи на миналото и кое избира да продължи по нов начин в собствения си живот.

От личния опит към професионалната отговорност

По-късно завърших обучението си по родова терапия в школата на Аида Марковска. Там не се срещнах просто с разкази, а с цели човешки животи — с любов и загуба, избори и бездействия, изневери, прекъснати бременности, насилие, война и тежки семейни тайни.

Във всеки род има преживяно, което продължава да говори — понякога през мълчанието, понякога през изборите, а понякога през модел, който се повтаря в следващите поколения. Срещата с толкова различни човешки животи ме направи по-зряла, по-внимателна и по-малко склонна да съдя прибързано.

Днес съм член на Българската асоциация по родова терапия и работя под професионална супервизия. За мен това е част от отговорността към всеки човек, който ми се доверява.

Какво нося от този път в работата си

Не вярвам, че един терапевт е подходящ за всеки, и не искам да убеждавам някого непременно да избере мен. Искам да показвам ясно коя съм, как мисля и как работя, за да може човек сам да усети дали моят подход му съответства.

В срещите ни не търся виновен и не обещавам бързо универсално решение. Проследяваме фактите, връзките и повторенията внимателно. Когато картината е достатъчно ясна, преминаваме към подходящата терапевтична работа. Понякога това е възможно още в първата среща, а понякога са нужни общо две или три.

След терапевтичната работа оставям важните лични насоки и в писмен вид. Знам колко лесно силната емоция може да отмести думите от паметта. За мен грижата продължава и в това човек да има към какво спокойно да се върне след срещата.